Обичам си аз нощите за това, че тогава човек може да остане насаме със себе си, да си чуе мислите.. Обичам ги заради спокойствието, което носят и уединението което дават.. Обичам ги и заради дългите и приятни разговори (с по едно питие за другарче) и които денем не биха били същите.. 
 Абе, обичам си аз нощите и това е! 


     Луната 
  ми намига 
  през прозореца 
  и пита, 
  такава една
  дяволита..
  - Ти ли нещо?..
  - Или нещо-нещо?..
  - Не бе! - казвам,
  - Самота е!..
  - Тъй ли? - рече,
  - Ми наздраве!..



 ( ако някой си познае репликата 
 - да прощава! Ако не - да се сърди ;)  )

Нощем виждаш с други очи, широко отворени. :)
Като сова и аз обичам тези часове. Сутрин е трудно обаче. :)))
Наздраве - с третото кафе и честит празник!

Нощем винаги е по-истинско. Всичко! Поне при мен.
:) Честит празник и на теб!
И за здраве - с първото.. :)))