Непонятни гневове ме изпълват 
като продрана дрипа 
и надничат през  
дупките навън... 
А бодлите им раздират 
още крехката ми същност...

Като скитник  
с джобове пълни  
с цветни  камъчета и
нагънато хвърчило в
торбата, преплитам нозе
 нататък.. нататък..
 
Някакви измислени сенки 
които не са даже 
бегло твое подобие 
се опитват да те изместят... 
Но те не могат  
да ми дадат нищо.. 
Впрочем - ти също...

Мечтите ми са пепел 
изпепелени са и желанията..
Празно е и студено
и не цветя стискат ръцете ми
а пръст - и не е топла тя
а изгорена, ялова и зла..
И само тръни вършее вятъра
и прах покрива слънцето..

 
,,Завинаги,, може да е 
 много дълго време 
когато гледаш отвътре навън.. 

Недоказано и още непотърсено 
е присъствието ми  
там - в неказаното.. 
И беше ли това целувка 
само и единствено за мен?...

Неискрено и много лично
 се запитах
това ли е което..
 но отказах да се чуя... 

Думите могат да галят 
Недумите могат да болят
 
А аз мога ли да бъда някой друг?..

това е от онзи стар тефтер ли е или се е родило след среднощните ти споделени наздравици? Ако е второто - ще си пиеш сам, да знаеш! :-)

от тефтера е :) но нищо чудно пак да е било среднощна инспирация :))