Тази нощ ме споходи спомен от късните ми тийнейджърски години.. Когато бяхме и диви и красиви!.. И не толкова склонни към размисъл... А приятелите сякаш бяха по-истински и нещата ни се нареждаха от самосебеси.. Време в което животът ни очакваше, нощите бяха изпълнени с алкохол и други работи, а дните се изнизваха като мокра връв из пръстите! Хубави времена бяха и днес, като поглеждам назад - виждам само светлото и чистото от тогава.. Горчилката се е стопила някъде с годините.. А ние дали станахме по-мъдри, не знам - нека някой друг да каже!  
 Ето ви един миг от онези времена! 

По-мъдри - да, но не и по-щастливи. Май.

Остана май само наздравето?! Или не само.. :) Май...

Наздравето, поне за мен, вече е с други, епизодични "приятели". Те няма да седнат в 3 сутринта под прозореца ми, да дрънкат на китара и да вият като вълци докато не изляза - през прозореца, спускайки се по решетката на книжарницата.
Наздраве... ;)