страниците ти 
прелиствам отдалече 
през сълзи от смях 
като молитва 
на безверник
в себе си потръпнал 
от недокосване 
оглушал в
безмълвие 
и вкаменен
от чакане  
с необещани 
залези
в сърцето
като наниз
от невидени
изгреви
в себе си
затворил
себе си... 


  

много ми хареса....

на мен всъщност, в известен смисъл не ми харесва, но такъв е живота.. :)
Но ако читателите го харесват - здраве да е!
Явно не съм се изгубил съвсем! :)

Koлкото и да си мислиш, че си се изгубил ти винаги си там.. и ще се откриеш :)

не мислиш ли? :)

Че то затварянето в себе си дори е хубаво, за определен период от време, колкото да наредиш пъзела:)

Абсолютно съм съгласен с така изразеното мнение!!! :)
Naina!! :)
Дори си мисля, че е полезно... :))))

често страхът припознаваме като невъзможност. А толкова малко е нужно понякога...
и на мен ми хареса стихът

и залеза и изгрева е по-красив

А това,че всеки носи в себе си идеята за смисъла..с хубавата музика, не само че няма да се обезсмисли,но навярно и ще го намериш.
Поздрави

само махни последните два реда и е перфектно като усещане!:))

най-малко теб съм очаквал да видя тук, в съботен ден, но - изключително ми е приятно!.. А дали е така - не знам, може би..
Радвам се, че ме четеш :)

Винаги ми е драго да срещна музикални другарчета, Рекламо! :)
Поздрави и за теб!

Уважавам мнението ви и съм склонен да се съглася.. Но въпреки това - ще ги оставя.. Аз си знам защо!
Може би следващия път ще внимавам повече!.. :))
И благодаря на Портисхед за вдъхновението - той е ,,виновен,, .. :)))

всичко ще си кажеш ти! :))
И пак - благодаря! :)