Гледах филм.. Просто филм.. Но ме споходиха мисли.. Среднощни.. И музика чух, полунощна!.. 
  И мисли нестройни, нахлуха.. И знам и не знам, и знам ли, какво всъщност знам?..

А живота пълен е  
и празен е...
И пазим се от него
и желаем го..

Отбягваме го 
и ласкаем го 
И наш си е 
и е за другите..

И псуваме го 
и оплюваме 
и жалиме го 
негодуваме..

уж даден свише 
или пък отвътре 
кога с любов 
кога от утре

той чужд ни е 
и близък нам е
коварен 
или пък неловък

обичан и 
понявга ковък
опровергаван
и с подвити колене 

но стискам го 
във шепи
благодарен
че имам го 
и мой си е!..

Животчек!..

 
(само моля , не  наричайте това- 
  стихотворение! то са само късни мисли.. )


 

 

а изпълнението е невероятно,страшно много ми допадна...

Я, че хубаво стихотворение:)

когато за пръв път чух Витас, мислех че има гоствокалистки :)))
Невероятен диапазон притежава!.. Радвам се, че ти е харесало :)

ще ти нарека одисеите - пътепис!.. :)))

среднощни мисли-направо сутрешни:)))
Изпълнението ги допълва!
И това "Животчек":)))) всичко казва накрая!

Може! Аз съм жанрово непретенциозна:) Ето дори и примерни заглавие: "До мочурището и назад"; "Няколко дни по блатните земи" :D

сутрешни или среднощни - все мисли..
И все в шепа събрани :)

тази нощ съм съгласителен.. :) Ще приема дори и ,,Хрониките на Найна,, :))