Жената от Цигулка 
стон изнесе 
от себе си 
с любов 
и тъмносиня болка
превърна го 
в мелодия 
запя 
и като 
слънчево петно 
накрая на деня 
нагъна се 
и съхрани се 
в себе 
и тихо се отдалечи
от нас
от нея си

А Рибешките Хора
помълчаха
във Възторг!...


 

отново прекрасна мелодия от един лееееко изтрещял филм :)

филма е прекарасен в тази си версия, но май аз съм леко изтрещелия в случая
:)))
Но е от хубаво де!
Не ми забелязвай!... :)

изтрещял в добрият смисъл имах впредвид :)

Разсмя ме! Но акцента трябваше да е върху стихчето! ;)
Останалото е съпътстващо! ;))
Тази нощ!

Аз сък говорех за филма.... разбрахме се :):):)

Надушваме се чат-пат!. :))