Чух я почти веднага след като излезе - имаше тогава едно студио, което не знам как успяваше, но го правеше! Преди всички!.. :) 







 По него време бях войник и помня как, когато си правех ,,презоградска,, заемах касетофона от Малкия и албума от Ицака и си правех Рожден ден на ушите и оргазъм на ДушЪта!... :)))







 Обичам гласа на Jon Oliva и направо ме хвана яд, като разбрах, че напуска групата, а после как само ми дойде сърце на място, когато прочетох, че продължава да прави музика за групата, макар и зад кулисите! :) 







Мога и още да разказвам, но не това е целта ми.. :) Музиката е важна в случая - слушайте и се насладете, доколкото можете!..







Обожавам такива разсвирени парчета и още повече, когато са и разпяти! :) Но не като петък!..... ;))) 







И вече наистина  на края, имам доброто желание да поставя точно тази песен, като един вид подарък, за един много специален за мен човек, дето винаги ми е бил и рамо и опора в трудните за мен моменти и благодарение на когото изплувах, когато бях потънал... 







Та таквиз ми ти работи, драги слушатели! :)
Кой харесал - харесал! Останалите - живи и здрави! :) 

Значи, Брегович, дължиш ми една безсънна нощ. Бях излязла и на път да полягам и в последни постинги съзрях забравените Streets. И а това да си припомня, а онова, та стана 1.30. Обаче въпреки късната доба (не ми е за сефте) много благодаря, щото тази рок опера ми е свързана със страхотни емоции. Слагам те в любими блогове, за да не пропусна някоя идейка за припомняне.

P.S. Извинявам се че направо я подкарах на "ти"! По принцип не съм невъзпитан човек, но късно вечер... така де, приспала съм се :)

Вече дължа май не само на банката!.. :)